Използване на престъпни дейности

Изразът „използване на престъпни дейности“ следва да се разбира като използване на лице за извършване, наред с другото, на джебчийство, кражби от магазини, трафик на наркотици и други подобни дейности, които подлежат на наказание и водят до финансова изгода. [1]   

Германското наказателно право криминализира както набирането, транспортирането, настаняването и т.н. с цел експлоатация на престъпни дейности (StGB §232, (1)d), така и експлоатацията на тези дейности (StGB §233, (1) 3 (експлоатация на труд) като наказуеми престъпления.   

С цел експлоатация на престъпни дейности, извършителите специално търсят лица, които могат да бъдат принудени да извършват престъпления като кражба, трафик на наркотици или измама с кредитни карти. Целта на извършителите е да получат финансова печалба от престъплението, без сами да извършват деянието. Предимството за трафикантите е, че жертвите се излагат на наказателно преследване и следователно могат да бъдат изнудвани. Извършителите заплашват жертвите с полиция и затвор.   

Престъпниците често започват, като принуждават жертвите да извършат леки престъпления. След като жертвите бъдат „обучени“ да извършват престъпления, без да бъдат заловени, престъпниците ги принуждават да извършат по-тежки престъпления.   

За да се предотврати наказването на жертвите на трафик на хора за престъпления, извършени под натиск, подписаната от Германия директива на ЕС предвижда „отказ от преследване или имунитет от наказание за жертвите“ в съответствие с член 8.   

Източник:

[1] Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите му, която заменя Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета (PDF)